Излез от тълпата  Медитацията е просто смелостта да бъдеш в

Излез от тълпата 

Медитацията е просто смелостта да бъдеш в тишина и усамотение. Малко по малко започваш да чувстваш едно ново качество в себе си, една нова хубост, една нова просветеност - която не е заимствана от някой различен, която е израснала вътре в теб. Корените й са в твоето битие. И в случай че не си страхливец, тя ще се реализира, ще разцъфти.

Никой не е това, което е предопределен от съществуванието да бъде. Обществото, културата, религията, образованието - всички са в интрига срещу почтените деца. Те имат цялата власт - детето е безпомощно и подвластно, по тази причина каквото и да си изискат да създадат от него, те съумяват. Те не разрешават на никое дете да израсне до своята естествена орис. Всяко тяхно изпитание е ориентирано към това да трансформира хората в принадлежности. Кой знае, в случай че детето бъде оставено да израства единствено, ще бъде ли или няма да бъде от някаква изгода за факторите със непокътнати ползи? Обществото не е квалифицирано да поеме риска. То сграбчва детето и стартира да го моделира в нещо, от което обществото има потребност.

В прочут смисъл то убива душата на детето и му дава подправена еднаквост, тъй че то в никакъв случай да не срещне своята душа, своята същина. Фалшивата еднаквост е сурогат. Но този сурогат е от някаква изгода единствено в същата навалица, която ти го е дала. В момента, в който останеш самичък, подправеното стартира да се разпада, а същинското, което е било потиснато, стартира да показва себе си. Оттук и страхът от това да не останеш самичък.

Никой не желае да е самичък. Всеки желае да принадлежи към някаква навалица - освен една навалица, а доста тълпи. Някой може да принадлежи към религиозна навалица, политическа партия, ротариански клуб... а има и доста други дребни групи, на които да принадлежиш. Това е от желанието да бъдеш поддържан двадесет и четири часа дневно, защото фалшът, оставен без поддръжка, не може да устои. В момента, в който остане самичък, човек стартира да усеща една странна полуда. В продължение на толкоз доста години си вярвал, че си някой съответно, след което внезапно в миг на самотност започваш да чувстваш, че не си това. Така се поражда боязън: кой тогава си ти?

И тези години на угнетяване... би трябвало известно време, с цел да може да се прояви същинското. Пролуката сред двете е наречена от мистиците „ тъмната нощ на душата “ - един доста подобаващ израз. Ти към този момент не си подправен, само че към момента не си и същински. Ти си в безтегловност, не знаеш кой си.

Този проблем е даже още по-сложен изключително на Запад, тъй като там не са създали никаква методика за разкриване колкото се може по-скоро на същинското, тъй че тъмната нощ на душата да може да се редуцира. Що се отнася до медитацията, Западът не знае нищо. А медитацията е единствено едно име на това да си самичък, в тишина, чакайки същинското да съобщи за себе си. Това не е някакво деяние, а една тиха релаксация - защото всичко, което „ правиш “, идва от твоята подправена персона... всичко, което си правил, в продължение на толкоз доста години, е пристигнало оттова. Това е един остарял табиет.

Навиците мъчно умират. Толкова доста години да живееш в една подправена персона, наложена от хора, които си обичал, които си уважавал... а те не са ти правили предумишлено нищо неприятно. Намеренията им са били положителни, просто осъзнаването им е било нулево. Те не са били осъзнати хора - твоите родители, учители, свещеници, политици - не са били осъзнати хора, те са били несъзнателни. А даже и едно положително желание, попаднало в ръцете на несъзнателен човек, се трансформира в отрова.

Затова постоянно когато оставаш самичък, един бездънен боязън изниква - тъй като внезапно подправеното стартира да изчезва. А за същинското би трябвало известно време - ти си го изгубил преди толкоз доста години. Трябва да обърнеш малко внимание на обстоятелството, че би трябвало да се хвърли мост над една бездна от доста години.

В този боязън - че „ аз изгубвам себе си, моите чувства, моя здрав разсъдък, моя разум, всичко “... тъй като азът, който ти е даден от другите, се състои от всички тези неща - ти като че ли ще се побъркаш. И неотложно започваш да вършиш нещо просто с цел да си зает. Ако няма хора, най-малко има някакво деяние, тъй че подправеното да се занимава с нещо и да не стартира да изчезва.

Затова хората срещат най-големите компликации по време на почивките си. В продължение на пет дни работят, надявайки се в края на седмицата да си починат. Но по целия свят краят на седмицата е най-лошото време - в края на седмицата стават повече катастрофи, повече хора се самоубиват, повече убийства стават, повече обири, повече изнасилвания. Странно... а тези хора са били заети пет дни от седмицата и не е имало проблеми. Но краят на седмицата внезапно им дава избор дали да се занимават с нещо, или да си починат - само че почивката е нещо ужасно; подправената персона изчезва. Занимавай се с каквото и да е, прави нещо неуместно. Хората се втурват към плажовете: кола до кола, задръстен трафик в продължение на цели километри. И в случай че ги питаш накъде са тръгнали, те „ се измъкват от тълпата “ - а цялата навалица е тръгнала с тях! Тръгнали са да намерят някакво насаме, безшумно място - всичките.

Всъщност в случай че си бяха останали вкъщи, щеше да е по-уединено и безшумно - тъй като всичките идиоти са тръгнали да търсят насаме място. И търчат като луди, тъй като двата дни скоро ще свършат, а те би трябвало да стигнат - не питай къде!

За да може подправеното аз да съществува, тълпата е една доста основна част. В момента, в който останеш самичък, започваш да се побъркваш. Ето къде човек би трябвало да разбере малко за медитацията.

Не се тревожи, тъй като това, което може да изчезне, си коства да изчезне. Няма смисъл да се държиш за него - то не е твое, това не си ти.

Когато подправеното си е отишло и на негово място се появи свежото, почтеното, незамърсено създание, това си ти. Никой различен не може да отговори на твоя въпрос „ кой съм аз? “ - ти ще схванеш.

Всички техники за медитация оказват помощ да се унищожи подправеното. Те не ти дават същинското - същинското не може да се даде.

Това, което може да се даде, не може да бъде същинско. Истинското към този момент го имаш, единствено подправеното би трябвало да се отнеме.

Това може да се каже и по различен метод: Учителят ти лишава неща, които ти в реалност не притежаваш, и ти дава това, което ти в действителност имаш.

Медитацията е просто храброст да бъдеш в тишина и самотност. Малко по малко започваш да чувстваш в себе си едно ново качество, една нова жизнеспособност, хубост, просветеност - която не е заимствана от някого, а израства в теб. Корените и са в твоето битие. И в случай че не си страхливец, тя ще се реализира, ще разцъфти.

Роден си, пристигнал си на света с живот, със схващане, с голяма сензитивност. Само погледни дребното дете - виж очите му, тази прохлада. Всичко това е покрито от една подправена персона.

Няма потребност да се страхуваш. Можеш да загубиш единствено това, което би трябвало да бъде изгубено. И е добре да го загубиш скоро - тъй като колкото по-дълго то остане, толкоз по-силно става.

А за на следващия ден нищо не се знае.

Не умирай, преди да си осъществил своето същинско създание.

Щастливи са единствено тези хора, които са живели и умрели със своето същинско създание - тъй като те знаят, че животът е безконечен, а гибелта е нереалност.

Моето схващане е, че единствено хора с просветеност, с характерност биват отхвърлени. Тези, които са послушни, които нямат характерност, нямат независимост на изложение, които в никакъв случай не споделят „ не “ на каквото и да било, които постоянно са подготвени да кажат „ да “ даже и срещу своята воля - това са хората, които си печелят огромно почитание в света. Те стават президенти, министър председатели, те биват почитани по всякакъв метод по простата причина, че са направили самоубийство. Те към този момент не са живи, те просто са се трансформирали във вкаменелости. Как можеш да адаптираш живи хора в избран образец? Всяка характерност е неповторима - за какво би трябвало да се приспособява в нечий различен шаблон?

Цялото злощастие на света може да се изясни доста просто: всеки човек е бил подкастрен, моделиран, нагласен съгласно другите, без те даже да се погрижат да схванат какъв е бил очакван да бъде той по своята природа. Те не дават късмет на съществуванието. Още от момента, в който детето се ражда, те стартират да го скапват - естествено, с всичките положителни планове. Никой родител не го прави умишлено, само че той е бил завършен по същия метод. Той повтаря същото и със своите деца; той друго не знае.

Непослушното дете непрестанно бива осъждано. От друга страна, послушното дете непрекъснато го хвалят. Но чули ли сте някое чинно дете да е станало международно известно в която и да е област на творчеството? Чули ли сте някое чинно дете да е получило Нобелова премия за каквото и да било - за литература, за мир, за просвета? Послушното дете просто се влива в общата навалица.

Непрекъснато и на всички места съм. живял като неадаптиран човек и съм се наслаждавал на всеки сантиметър, на всяка капка от това. Да бъдеш просто самият себе си, това е такова прелестно странствуване.

Избрано от: „ За смелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2006 година
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart